Милена: Кутия

Кутия

21 Март 2015 час 19:07

Кутия


Отворих черепната кутия и влязох. След известно време се разбра, че тя си беше една обикновена, нормална, средностатистическа човешка глава. Започнах да завиждам на собственика.


На едната страна имаше нахвърляни неразбираеми на пръв поглед неща. Те бяха разглобени и бяха се смесили чрез съставните си части. Истинска супа от спомени! Някои от тях се разпознаваха по това, че имаха една характерна част – като например – гумена малка глава с проскубани, чорлави руси коси и две дупки – зеещи вместо очи. Не ми се искаше да намирам останалото от куклата. Стърчаха и други „телеса“. Гума от колело, изписан лист от тетрадка, някога-електриков крачол от анцунг, парче от огледало. Добре разбъркани предмети, покрити с гъст, почти сраснал се с тях прах, който ги оцветяваше всичките в сива сянка. Стоят и чакат да ги изтупаш и подредиш, да ги наредиш като пъзели. Може да има нещо полезно, нещо за ремонт и нещо, на което му е късно за ремонт, нещо добре заровено и забравено, но нищо ново. Само моята стъпка, като стъпка на Луис…ъ-ъ…Нийл Армстронг, беше нова в този „прекрасен“ свят. А може да изкочи някой плъх, или някоя стара снимка. Там не пипам!


Отсреща, не по-малко разбъркана купчина. Там все още всичко беше здраво. По средата, на ляво от края на върха на купа (все пак това е череп), стои голяма масивна маса, а на нея лежи надолу, като на операция, някакъв панталон без копче. Явно чакащ ремонт. Или пътуване до „Луната“. Консуматорското общество, в което живеем,  явно не е в своя апогей тук! Все пак има надежда за някое копче, да поноси този иначе имащ си всичко друго и нямащ никакви дупки или петна панталон. Вярва ли собственикът му в нещастието на счупеното огледало от отсрещната страна?


В кошарка по средата се лигавят няколко пеленачета. Изглежда сякаш извират отнякъде! На челото на едното пише „Идея 1“, на другото „Идея 2“ и така поне до седем, ми се струва, защото тук не мога да използвам собствената си глава. Само на изтърсачето, което плаче, пише „Идея ?“. Другите са бодри и усмихнати и пълзят във всички посоки. Блъскат се тук там, блъскат се едно в друго, прегръщат се, пускат се, заспиват от време на време, дори някои пълнят памперса и биват дисквалифицирани. Или почистени.  От кой – не разбрах, отново проклетата ми глава…


В този череп ми харесва. Оглеждам се да видя някоя черна котка, но няма. Явно едно счупено огледало, за щастие, не е фактор тук. То не е фактор за сегашното щастие. Почти съм сигурна, че в прашната купчина няма нищо, което може или е можело да се ремонтира, защото ако е било така, то е щяло да бъде ремонтирано на масата. И то от бебе! Тази кутия ще е вечно млада. За съжаление това значи, че понякога ще трябва да се сменят памперси.  Почти съм сигурна и в това, че има кой да помага. Няма как такъв симпатичен череп да няма помощник или да не може да си помогне сам.


Излизам тихичко на пръсти, леко затварям вратата, защото бравата малко скърца.


Слагам капака на кутията.


Следващия?


 


ТУК можете да прочетете още от мен!



Сподели

Добави коментар

Гости нямат право на тази услуга. Моля, влезте.

Оценка

Вашата оценка: 0
Общо: 5 (1 гласове)