Милена: Кое тежи повече

Кое тежи повече

29 Ян 2015 час 18:29

Възможно ли е грацията да се крие в няколко тона жива плът? Може ли да се носи ефирно в битието и да се движи красиво и изумително? Да плува или да върви, да говори или да мълчи. Плуваме и мълчим, вървим и говорим. А забелязваме ли товара, който носим? Мразим ли го, боли ли ни от него, борим ли се с тежестта му, притиска ли ни надолу, прави ли ни отчаяни или го прегръщаме, оглеждаме ли се в него, питаме ли го за съвет, носим ли го с полутъжна усмивка, с мъдрост в очите, сваляме ли го понякога за да стъпим на него, празно ли ни е когато го захвърлим за рециклиране?


Липсват ли на мулето дисагите? Знае ли как да върви то без тях? Би ли запазило равновесие по сипея без товар? Може би да, но какъв е смисъла в това, след като няма да занесе нищо на върха? Може да препуска, да си мисли че е черен ат и да му е леко, но знае че не е себе си. Товарът тежи, но да не бъдеш себе си – повече. С всяка изминала секунда все повече.


Вярно е, че основните физичните закони не могат да бъдат оспорени вече. Не и на тази планета. Но е вярно и, че има и метафизични такива. А гръцкото „мета“ значи „отвъд“. И хората с умовете си са подвластни и на тези закони. Човекът е резултат от взаимодействия. Защото мета значи и „след“. Колкото и да ни се струва, че физическия и метафизическия ни товар се смесват в един момент, само ние можем ясно да ги разграничим и да ги прехвърляме от едната в другата категория. Ако позволим на страха да стане физически – ще се разтреперим. Ако пуснем омразата на воля – ще погрознеем. Ако мъката прелее – ще пролеем и сълзи. Най-трудно е да си човек – проводник на животинското и божественото в едно тленно тяло. А колко е леко да не си носител на нищо! Да нямаш товар, да не чувстваш. Но колко жалко, безмислено и да, тежко.


Красотата е в носенето на „дисагите“, така, че да не личи, че тежат. Не и в тяхната липса. Всичко в тях е подарък от съдбата. Всичко в тях е наш инструментариум и наше оръжие. Нашето богатство и отлика от останалите. Там са плодовете на нашите решения. И те не могат да принадлежат на никой друг, както и не може друг да бъде наше муле.


Противно на всички физични закони, но напълно съгласно метафизичните, колкото по-тежко ни е, толкова по-леко изглежда, че ни става. От товара се извисяваме и ставаме грациозни и леки. Защото „мъдри“ е прекалено рано да се наречем.


ТУК можете да прочетете още от мен!



Сподели

Добави коментар

Гости нямат право на тази услуга. Моля, влезте.

Оценка

Вашата оценка: 0
Общо: 0 (0 гласове)

Етикети