Милена: Малките принцове и принцеси

Малките принцове и принцеси

29 Дек 2014 час 19:44

Живеем на различни планети. Един на тази, на която отглежда със сляпа до глупост обич и суетно възхищение своята роза под стъкленица, друг  подстрекава овцата да опасе всичко на повърхността за да нахрани собствения си осъзнат, човешки глад за унищожение и да удовлетвори желанието си да се саморазруши в крайна сметка от самота. Крайностите са трогателни. Те винаги водят до тъга.


Манийте като черни дупки поглъщат всичко в себе си, включително и създателите си. За някои от тях ти е мъчно поради правилните и и добрите им мотиви, за други нямаш търпение да наблюдаваш как падат в собствения си капан и си малко по-щастлив, че на света ще  има една муха по-малко. А какво става след като скочиш в дупката? Срещаш заека? Не. Това е в един сън на мило момиченце, което се страхува да порастне.


Изпълзяваш на повърхността на собствената ти, чисто нова „Купи една с всичко, което имаш-получи нито една безплатно” планета. Заставаш сам на трона й, а от останалите планети други те наблюдават и  се подсмихват, защото са там преди теб и вече знаят как се чувстваш. Добре дошъл, разполагай се. Няма нужда вече от стени, огради и електрически мрежи, вече никой не може да припари, всички са не на твоята планета, ти се отърва,ти си отмъстен. И сега какво? Изведнъж искаш да поканиш някой, нали. Невъзможно е, как от една планета да отидат на друга.


Какво ли има в ядрото на твоята-страх, омраза, глупост, егоизъм, безразличие, заблуда или едно кафеникаво съеднение от всички тези молекули? Позволяваме им да се смесят в правилна пропорция и в един критичен и необратим момент да създадат един персонален малък „Голям взрив”. Така нашата планетка вече е тук.


Още от мен на: oblak7.eu/%D0%BC%D0%B0%D0%BB%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%BD%D1%86%D0%BE%D0%B2%D0%B5-%D0%B8-%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%BD%D1%86%D0%B5%D1%81%D0%B8/



Сподели

Добави коментар

Гости нямат право на тази услуга. Моля, влезте.

Оценка

Вашата оценка: 0
Общо: 0 (0 гласове)