Милена: Ако виждаш, то грее.

Ако виждаш, то грее.

25 Дек 2014 час 18:53

Щастлива съм. Има само едно нещо, което ми пречи. То е съществуването на всички тези хора, които не знаят как да са като мен. А аз искам да споделям усмивки, за да ги усещам. Те вдъхват аромата на живота, рисуват слънца без да осъзнават, че също като божествено присъствие, не е нужно да е очертано и оцветено жълто кръгче за да има слънце в картинката. Един учител по рисуване ме попита: „Защо рисуваш слънце? – „Защото искам да покажа, че е ден.” – отговорих.” – „А не се ли вижда всичко на картината ти? Къщата, кучето, цветята и всичко останало?” – „Ами, да...”-казах неясно дори за мен. „Тогава е ясно, че е ден, щом се виждат. Изтрий това нелепо слънце.”


 Щом има рисунка, която не е черно петно това означава, че тя изобразява ден, светлината е там и чака да бъде осъзната. Ако виждаш, то грее. Подарък има за всеки. Получателят му просто трябва да го разопакова. Панделката обаче доста често се намира не на подаръка, а на очите. Като неусетна превръзка от въздушни молекули, дори не завързана, а само преметната и при повече късмет може да падне от попътния вятър. Затова често в пожеланията, отправени към рождениците присъства думата „късмет”. Има панделки, които сами стягаме като мислим, че разхлабваме възела. Малко помощ не е излишна. Болният най-добре познава болката си и като Стокхолмски синдром извратено я обича за да не намрази себе си, но само лекарят може да я анализира хладнокръвно и да я отстрани безцеремонно. Тъй, че на „болните”, да пожелаем „лекари”. Решителни, със стерилизирани и остри скалпели и добри анестезиолози до себе си.


 


Ако видите някой щастливец, не го питайте защо обича. Питайте себе си. И потърсете лекар, ако не можете да се справите с отговора. Да помрачите нечие светло съзнание няма да огрее вашето, а само ще залепи още една пиявица  да смуче кръвта ви. Тези малки безгръбначни злобни мисли изглеждат безобидни, но ако на брой станат повече от контролните ви заряди и покрият всяка част от вас, те ще станат ти. Може да боли малко като ги отделяте, но дръжте се мъжки. Това слага единия крак пред другия. Човекът се регенерира бързо когато повърхностната рана е малка и една. Едновременното отделяне на всичките гадини ще е много по-болезнено.


 


Сгрешиш ли, самонакажи се преди друг да го направи. Така ще осъзнаеш, че виновникът е само един и никой друг не носи отговорност за последствията. Подготовката е основа на спокойствието и в най-зловещата буря. Черно-белият кръг на Ин и Ян е самоцял и не допуска външна намеса за да е хармоничен и все така кръгъл. Вътре се преливат енергий и емоции, но външната стена е непробиваема сплав. Неприятностите са градивни и  са лакмус за качество на волята, отношенията, чувствата, заблудите, обещанията... По една щипка от тях от време на време правят храната вкусна. Бялото съществува, защото го има черното. Нямаше да се радвам на слънчевия, топъл ден без да премина през ада на негостоприемната и ограбваща нощ. Затова обичам и нея, затова нищо не може да помрачи щастието ми никога. И дори да не зърна слънцето вече, ще съм го видяла и ще знам, че го има. Дори и да ми липсва до истерия, няма да го викам, защото ще  знам, че вече го имам. Сега съм смела като казвам това, може би защото не живея във Финландия или Норвегия. Там, където самоубийците са най-много, а и алкохола. Тук алкохолът също е много. Самоубийците са неизвестна бройка. Ние просто сме страхливи купонджии с лабилна психика. Нито можем да откажем пиенето, нито да се самоубием. Носим се по вятъра, не като прашинки, а като надупчени наилонови пликчета в розово, синьо, жълто и бяло-неразградими и безполезни, съществуващи на инат поради химическия си състав.


Щастлива съм. Вдишвам, виждам, чувам, усещам, докосвам, чувствам, съзерцавам, градя, радвам, давам, получавам, научавам, вървя, тук съм. Търпелива съм към онези, които не знаят къде са. Потънали в дупки, окопали сами. Заровили глава в тъмнина. Притъпили сетива за другия и за собственото си аз. Това което не се плаща, никой не може да ти вземе. Дори и да отнеме живота ти, никой не би го получил. Освен ако не искаш да го подариш. Независимите, самородни убийци са бивши самоубийци така или иначе. На тях всичко са взели и нямат какво да дадат. Когато изчерпаш кутийката с бонбони, от която ти даваш и не можеш да я напълниш наново, моля те, не ставай (само)убиец. Бъди търпелив и чакай на пауза. Има толкова много шоколад, че не може някой бонбон да не скочи сам в кутията. А един бонбон никога не остава сам. Това е всеизвестен факт. Щастието никога не идва само. То е цяла шумна компания. Понякога я предвожда малко, крехко дете, което бързо израства, ако го отглеждаш правилно и не го разсърдиш с непохватността си.  Друг път е бременна жена със шестзнаци. Трудно е да се справиш и със шестте и не можеш да повярваш, но пък радостта е многократно повече. Просто бъди подготвен и за това. За да понесеш цялото това щастие трябва да си готов във всеки един момент. Почвата да е винаги влажна и рохка за да се захване довяното семенце. И да имаш в теб подръка вода, защото някои семена са много капризни и не могат да чакат нито миг. Намират друга саксия. Трябва да се оцелява, това е най-естествено.


Here comes the sun


www.youtube.com/watch?v=C5E_zXbmrlM


Още от мен: oblak7.eu/%D0%B0%D0%BA%D0%BE-%D0%B2%D0%B8%D0%B6%D0%B4%D0%B0%D1%88-%D1%82%D0%BE-%D0%B3%D1%80%D0%B5%D0%B5/



Сподели

Добави коментар

Гости нямат право на тази услуга. Моля, влезте.

Оценка

Вашата оценка: 0
Общо: 5 (1 гласове)

Етикети